Община Мизия

  • Увеличете шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намалете шрифта
Начало Култура и спорт Читалище "Пробуда-27" с. Софрониево

Читалище "Пробуда-27" с. Софрониево

Е-мейл Печат ПДФ
Оценка на читателите: / 2
Слаба статияОтлична статия 
Читалище "Пробуда-27" с. СофрониевоНародно читалище „Пробуда-27"-с.Софрониево, обл. Враца се основава на 20 ноември 1927 година. Основатели на читалището са група ентусиазирани учители и младежи, при активното съдействие на местното население: - Иван Петров, Добри Маринов, Марин Георгиев, Симеон Гочев Иванов, Петър Русинов, Андрей Томов, Веселина Георгиева, Катя Добрева, Стефан Флоров Петрашков, Опро Ст.Попов, Димитър ДинчеТанцов състав - възрастни при читалищв "Пробуда-27"в,Георги Ст, Божков, Илия Маринов Добрев и др. Първото събрание се провежда в сградата на старото училище, където се провеждат всички мероприятия по основаването на читалището.
На първото събрание се избира и ръководител на читалището. За председател се избира Добри Маринов-главен учител и за членове-Илия Маринов Добрев,Георги Станов Божков и Симеон Гочев.
Основаването на народно читалище „Пробуда-27" свързва своята работа с просветата и културно-масовата работа, както и самодейността в селото,закупуване на литература и разпространяването и всред населението, учениците и младежите, подготовка и изнасяне на пиеси, рецитали, утра, организиране забава и увеселение. Инициаторите на тези културно просветни мероприятия са били предимно учителите от училището.

Читалище "Пробуда-27" с.СофрониевоПо това време условията за работа били твърде примитивни и трудни. Целия организационен и културен живот е бил съсредоточен в старото училище. Отначалото библиотеката е била в училището, а след това в малка сграда, която се е намирала в двора на училището. За театрална самодейност е използвана една учебна стая в старото училище. Салончето е било обзаведено със стари износени чинове, където е сядала публиката от 40-50 посетители. Горните данни говорят, че обстановката е била доста примитивна, но това не е пречило на ентусиазираните учители, младежите и по-възрастните да започнат усилена културно-масова и просветна дейност всред населението. Читалищното ръководство е работило с учителите и населението, и с радост е посрещало първите самодейци организирани от читалището. Първите представления се организират от учителите и се посещават масово от младите и населението. През това време са представяни пиеси от Вазов, Яворов, Йордан Йовков, Елин Пелин и други прогресивни писатели. В същото време учителите подготвят утра и литературно музикални програми. Тържествено се честват бележити годишнини на Васил Левски, Христо Ботев и др.
Мъжка певческа група при читалище "Пробуда-27"Важен момент от живота на читалището е оказване на материална помощ от училищното настоятелство. На свое заседание взема решение да прехвърли от недвижимите имоти около 800 декара земя на читалището, която всяка година се дава под наем, като със събираните средства се закупува класическа и друга литература. С оказване на материална помощ читалищното ръководство подобрява изцяло своята просветна и културно-масова работа и самодейност.
На първото заседание е изработен и приет устав на народно читалище „Пробуда", като окончателното му приемане става на общо събрание. Устава на читалището се утвърждава от върховния читалищен съвет. Приемането на устава и неговото утвърждаване дава възможност на читалищното ръководство да се заеме с решаването на редица културно просветни мероприятия сред учениците, младежта и населението. Много трудности се срещат в първите години от основаването на читалището до 1931,1932 година. Но със събираните средства от продажбата на общинските земи започва още през 1928 година строителството на основното училище,което е било модерно и съвременно и се създават условия за съвременно обучение на учениците, а също така към сградата е имало и салон за физическо възпитание, който впоследствие е преустроен и се ползва като театрален салон. Още през 1931/1932 година се закупуват 250 стола. Наличието на голям театрален салон дава възможност на читалището да развива политическа, културно-масова, просветна, театрална, певческа и танцова самодейност.
Мъжка певческа групаПрез това време активно работят учителите Иван Петров,Симеон Иванов, които полагат максимални усилия като библиотекари да научават учениците редовно да вземат и четат книги от библиотеката.
Театралната дейност се подобрява, освен учителите в нея се включват и младежите като Стефан Бузов, Минко Калдароев, Георги Сърболов, Христо Махремски и много други.
В годината на Втората световна война и по време на съпротивителното движение, комунисти, ремсисти и безпартийни се включват в цялостния живот на селището и намират най-подходящо място за работа читалището. Там слушат новините на първото радио в селото, четат вестници и се информират за най-новите събития за тежкото положение на българския народ, за хода на световната война. През този период се представят най-прогресивните пиеси пред населението:"Земя и хляб" и др., които с голям успех са представени пред публиката.
Изпълнение на танцовата трупаСлед девети септември 1944 година животът в читалището цялостно се променя. Преустройва се наличния салон, като столовете се увеличават на 400 броя. Сцената също се обновява с нова декорация изработена от художника Събев, с което се създават подходящи условия за работа на театралната самодейност, на певческата и танцова самодейност. В така преустроения салон се изнасят редица пиеси:"В полите на Витоша", „Война", „Цигански табор" и др. В този период читалището установява оживена връзка със съседните села и взаимно се посещават. Подходяща програма се изнася в селата Бутан, Ботево, Крушовица, Липница, Хайредин и др. През този период се представят още редица пиеси: "Богдана бог да те убие" , "Тежът ми мале веригите", „Сребърния пръстен" , „Нонкина любов" , "Когато младите растат" , „Всяка есенна вечер" и др. От периода на деветосептемврийското въстание 1944 година до 1977 година се извършва огромна дейност под непосредственото ръководство на общинския комитет на БСП. Докато читалището разполага със салон където може да се извършва пълноценна творческа работа, то библиотеката се помещава в частни къщи с което се затормозява нейната работа. Въпреки всички трудности читалищното ръководство намира сили да се преодолеят. Танцов състав при читалище "Пробуда-27"През това време читалището разполага с 11000 тома книжен фонд с 1200 читатели /това е за периода от създаването на читалището до 1977 година/. Средства за закупуване на литературата са предоставени от ТКЗС ,/впоследствие ДСС/, общинския народен съвет и окръжния комитет за култура. Определено място в работата на читалището заема певческата и танцовата самодейност. Духовата музика най-редовно е вземала участие в изнасянето на програма всред населението и е съпровождала танцовите състави. Танцовите състави при младежите и възрастните се подготвят с голямо желание и изнасят пред населението много добре подготвени програми. Нашите колективи са участвали в местни, районни, окръжни и републикански фестивали, винаги с успех се представят с добре подготвени програми, отличните самодейци посещават селата Оряхово, Михайлово, Манастирище, Алтимир, Рогозен, Връх Рожен и на два пъти пред българска телевизия. Ръководители на танцовите състави през това време са Александър Лазариков, Венци Труйков и Иван Невлев.
Дамска певческа група за народни песни, стари градски песни, хорови песниС активното съдействие на населението през 1938 г. става закупуването на киномашините. Селото се снабдява с кино,което се посещава масово от населението. С откриване на киното били прожектирани първите съветски филми : „Трактористи", „Благоевска земя" и др . Като киномеханици в киното работят : Коста Средков, Стефан Станов Риков, Горетов.
С построяването на новата читалищна сграда и нейната експлоатация от началото на 1975 год. се създават изключително добри условия за работата на читалището. От 1944 до 1979 год. в читалището като председатели работят Илия Маринов Добрев, Петър Игнатов Първанов, Карамфил Ст. Риков, Митко Маринов Каменов и Цветко Вълканов.
На 10.ХII.1977 година се чества 50-т годишнината от създаването на читалището. По същото време Държавния съвет награждава читалището с орден „Кирил и Методий" II-ра степен. Библиотеката е настанена в новата сграда и отговаря на всички нужди на читателите. Читалището работи съвместно с училището, пионерската и комсомолската организация. Под ръководството на окръжния комитет на БКП, окръжния народен съвет – гр. Враца, при активното ръководство на общоселския комитет на БКП, кметството, ОФ, комсомола и др. обществени организации читалището активно работи за изпълнение на решенията на ХI Конгрес на БКП, Юлския пленум на ЦК на БКП.
Читалището има открити платени длъжности библиотекар, културно-масовик, хореограф , които са завършили института в Благоевград и с желание работят за активното участие на младежта в самодейността на читалището. Библиотекар е Марияна Драганешева , а хореограф Марияна Христова Горанова. Председател на читалището е Христо Ангелов Стойчев. Добра е и материалната част на читалището. Ръководството на ДСС /по-късно ОССС – с.Софрониево/ ежегодно субсидира читалището с 3000 лв. Поддържа осветлението на киносалона с енергия и парно отопление, като тези услуги извършва безплатно.
Библиотеката към читалището разполага с 22000 тома разнообразна литература. В читалището се съхраняват ценни архивни материали, протоколни книги, планове, доклади, информации, албуми, които отразяват живота на отделните самодейни колективи след 1975 година.
Осемдесетте години са един златен период от дейността на читалището. Определено място в работата на читалището заема танцовата самодейност. Към читалището работят три самодейни колектива: танцов състав за изворен фолклор, танцов състав за деца и духова музика. Ръководител на танцовите състави е Марияна Христова Попова. Танцовите състави на младежите и възрастните са участвали и все още участват в местни, районни, окръжни и републикански фестивали.
Танцовият колектив при читалище „Пробуда-27"- с.Софрониево е създаден през 1946 година с ръководител на групата Иван Стойчев Невлев. Участвал е във всички прегледи и фестивали, които се провеждат в окръга, Бутан, Хайредин, Оряхово, Враца. През 1962 година се образуват две нови младежки групи.. Същата година колектива участва във фестивала на художествената самодейност „Леденика" и се класира на първо място. Във фестивала участва и по-младата група и е наградена със „Знаме-първенец". През 1965 година танцовия колектив тържествено празнува „Деня на лозаря". Излизат накрай село и там играят и провеждат ритуала „Зарезване".
Две години след това колектива участва в поздравителния концерт за сондьорите, който се провежда на Учителските колони. Същата година, а това е през 1967 те поздравяват и сондьорите от с.Девене. На 8-ми декември 1969 година танцовия колектив участва в концерта на Врачански окръг, който се провежда в Народната опера. За добро участие непосредствено след това той бива заснет по телевизията.
През 1970 година танцовия състав играе в гр.Оряхово, като разменят репертоари с румънци от гр. Крайова. Същата година те участват в програма на телевизията и се представят добре. Наименованията на хората са: Галаона, Жувятеле, Три пазаще, Метра, Шумадия, Сигна.
За известен период поради липса на ръководител танцовият състав преустановява своята дейност.
В началото на 1979 година постъпва Марияна Христова Попова, която отново се заема с колектива и го ръководи до смъртта и през май 2007 година.
С възстановяването на танцовия състав се възстановяват старите танци и униформи, традиции и ритуали.
Колектива участва във всички прегледи на художествената самодейност и навсякъде се представя добре.
На 8 юни 1980 година у нас гостува Румънски танцов състав от комуна Янка, Румъния, които изнасят концерт. По-късно на 22 август същата година танцовият ни състав връща визитата им по тяхна покана. Тези взаимоотношения между двата колектива продължават и до днес. Същата година е сформиран и дамски хор към читалището, политическа група и група за художествено слово.
През 1981г. в читалището се провежда преглед на художествената самодейност, където са представени ритуалите: "Сватба", „Лазаруване", „Ладуване" и др. Същата година на 24 май прегледа на художествената самодейност се провежда и на общинско ниво, където самодейците отново вземат участие и дори има индивидуални изпълнения: Илия Джорлев - кавал, Димитър Върбин – гайда, Еленка Костадинова. Танцовият състав представя старинен свадбен обичай и автентични хора - Жувятеле, Сигна, Шумадия, Три пазаще. На 13 юни същата година във Враца, представяйки същата програма танцовият състав се класира за участие на събора на народното творчество в Копривщица. На 6 август заминава за Копривщица. С участието си на 7 август танцовият ни състав печели два сребърни медала. От тогава до днес танцовият ни състав не се връща без медал от Копривщица.
На 15 май 1983 година на VI републикански фестивал на художествената самодейност-гр.Враца танцовият ни състав печели златен медал.
В началото на януари 1990 година се създава духова музика с деца от НОУ "Отец Паисий", които репетират два пъти седмично с Методи Александров-учител по музика от гр. Враца.
През 1995г. танцовият състав участва в Международния фестивал на Румънския калуш, проведен в гр.Слатина - Република Румъния, където се представя добре. Същата година участва и във фестивала на Народното творчество Копривщица - 96.
Детският танцов състав през 1996 година участва в конкурс-„Веслец-96".Първите три места завоюват децата от детския танцов състав към читалището и училището-с.Софрониево. При индивидуалните места също се класират на първо място. Благодарности на Малинка Николаева, Ели Илиянова, Ивайла Валериева, Милена Емилова, Анитка и Цецко Людмилови.
От 13 до 20 юни 1997г. танцовият състав участва във фестивала на Румънския калуш в Република Румъния - гр.Каракъл. Фестивала започва с парад и участие за румънската национална телевизия. Самодейците от читалището изнасят четири концерта и се представят много добре.
През 2000 година въпреки финансовите трудности, самодейците от читалището се представят отлично на осмия национален фестивал на народното творчество Копривщица – 2000.
Читалището в с.Софрониево е със стари традиции. Всяка година на 1 март читалищното ръководство чества „Баба Марта" в ОДЗ "Пчелица". Самодейката Весела Божкова разказва приказки, легенди и раздава мартеници на най-малките палавници.
Лазаровден или Цветница всяка година се провежда с деца от училище „Отец Паисий".
Велик ден също е голям празник на селото. На този ден във фоайето на читалището децата правят изложба от яйца и козунаци. Последния ден от Велик ден на площада се извива великденско хоро. По стар обичай жителите на селото се събират и раздават козунаци, яйца и вино в памет на починалите техни близки. Обичаят се превръща в общоселско тържество на площада.
Тържествено се чества и празника на славянската писменост и култура 24-ти май съвместно с учениците от основното училище. Изнася се литературно-музикална програма.
28 май е също голяма дата за с.Софрониево. На този ден Ботевата чета минава през селото. Ботевите поклонници биват посрещани с хляб и сол от ученици в национални носии. На автоспирката свири духова музика, деца поднасят цветя на Ботевите четници. Вечерта продължава с тържествен концерт-заря посветен на годишнината от гибелта на поета-революционер Христо Ботев, с участието на самодейци от читалището и училището. В програмата участват и самодейци, участващи в Националния поход Козлодуй-Околчица.
Празника на селото, събора или Голямата Богородица се провежда всяка година в края на август – последната събота и неделя от месеца. Всяка година празника се чества с програма и концерт.
Коледните и Новогодишните празници също минават много добре организирани в училището и детската градина. В центъра на селото се прави новогодишна украса. Учениците от ОУ"Отец Паисий" участват като коледари.Самодейците от читалището и училището организират коледни и новогодишни празници.
След така наречения „Златен период" следват години на трудно оцеляване, но въпреки трудностите читалищните дейци успяват да съхранят и запазят голяма част от традициите и фолклора.
В сградата са извършвани редица кражби, които влошават нейното състояние. Освен това дълги години не е извършван никакъв ремонт. От време на време са правени малки ремонти, като подмяна на стъкла, слагане на решетки, но това не е достатъчно. През лятото на 2007 година по проект на община Мизия „Красива България" е извършен основен външен ремонт на читалището и покрива. Но то се нуждае и от основен вътрешен ремонт.
Читалището разполага с общинска сграда, която има обща площ-980 кв.м., в разгъната площ – 1600 кв.м. В нея се помещават следните зали – голям салон – 500 места, малък салон – 100 места; библиотека, читалня и хранилище, заседателна зала, гримьорни, санитарен възел, фоайета.
Състоянието на материално техническата база си остава незадоволително. Обзавеждането на читалището е старо, още от пускането му в действие.
Към читалището съществува библиотека, която в момента не е действаща. Сега по данни от последните отчети и намерени доклади библиотечния фонд е около 12100.
Читалището продължава да поддържа приятелски отношения със самодейци от с.Янка, Република Румъния. От създаването на тези отношения до днес няма прекъсване. В трудните години на читалището тези отношения никога не са прекъснали.
Всяка година читалището участва със своя програма във Фолклорния фестивал „Песните на Дунава" в община Янка. . Също така румънците идват с тяхна програма в община Мизия и с. Софрониево.
Въпреки трудните години самодейците не пропускат нито една възможност за изява. Не е пропуснато участие и в националния фестивал на народното творчество в Копривщица.
Лятото на 2008 година самодейният състав участва във фестивала на фолклорната носия „Жеравна-2008", който се проведе на 22, 23 и 24 август в село Жеравна, местността „Добромерица". Фестивала се организира за първи път и обещава да стане най-значимото културно събитие в календара на община Котел и страната като цяло за съхранение на културната българска идентичност.
Най-значимият и запазен в България архитектурен резерват „Жеравна" посрещна с танци и песнопения от различните краища 100-те каба гайди, зурни от Петричко, нестинарски игри и кукери от цялата страна, както и самобитни занаяти и традиционни гозби, от които всеки опита.
Самодейният ни колектив при читалището се представи с характерната за района „Влашка сватба", която стана най-колоритното и автентично пресъздаване на някогашен обичай и в последствие взе първо място „за най-добро цялостно представяне на група".
В самобитните занаяти наши представители бяха Наташа и Вълчо Манчови, които демонстрираха тъкане на стан и същевременно представиха своя изложба с произведени от тях материали.
Наградата за призивното първо място беше връчена лично от председателя на журито и гл.худ. ръководител на ансамбъл „Българе" Христо Димитров на празничния концерт по случай празника на селото състоял се на 29.08.2008г.
Създадени са и редица нови културни прояви. Така например всяка Коледа населението се радва на посещението на Дядо Коледа, Снежанка и джуджетата, които посещават техните домове и раздават подаръци. Тази проява се осъществява със съдействието на ЕТ „Сърбеница". А вечерта коледари с участието на мъже от мъжката певческа група и ученици от училището посещават домове в селото за здраве и берекет.
През месец март пък нашата нова баба Марта – Наташа Манчова навестява не само децата от детската градина, ами и нашите по-големи деца от ОУ „Отец Паисий", учрежденията и фирмите. Тя не пропуска нито един съселянин или гост на селото ни, който в този празничен ден – 1 март се яви в центъра на селото, да му завърже мартеница на ръката.
Така в последните две години се утвърдиха следните творчески самодейни колективи:
1.Танцов състав за стари обичаи и изворен фолклор:
-Детски
-Младежки
-Възрастни
2.Дамска певческа група за народни песни, стари градски песни, хорови песни.
3. Мъжка певческа група
4.Дамски дискобалет
5.Сатирична група
6.Ученическа духова музика.

Информацията обобщи Офелия Крумова Спасова – секретар на читалище „Пробуда-27" – с.Софрониево

 
Банер
Този сайт е реализиран по проект "Разбираема администрация в диалог с гражданите и бизнеса за прозрачно управление" чрез Оперативна програма "Административен капацитет"