Община Мизия

  • Увеличете шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намалете шрифта
Начало

Читалище "Просвета" с. Крушовица

Е-мейл Печат ПДФ
Оценка на читателите: / 0
Слаба статияОтлична статия 

Съобщение във връзка с обществена поръчка с предмет: „Избор на изпълнител на строително монтажни работи при изпълнение на проект 06/322/01311 на Народно читалище „Просвета 1899", с. Крушовица, общ.Мизия, обл. Враца", по Програмата за развитие на селските райони.

Документация за обществена поръчка с предмет : Избор на изпълнител на строително монтажни работи при изпълнение на проект 06/322/01311:

 

Решение

Обявление

Документация

 

 

Адрес за кореспонденция и контакти с читалище "Просвета" с. Крушовица


Читалище "Просвета" с. КрушовицаДа достигне човек пълно независим живот и да бъде достоен да носи име човек, трябва му първо и първо образование, твърда воля и здрав ум, за да може да разбере по кой път да върви. Само тоя народ може да бъде роб другиму, който стои по-ниско с образованието си от своя Господин – е казаното в далечни времена от революционера Любен Каравелов.

Пълно независим живот, желания и ентусиазъм за по-нататъшно развитие и усъвършенстване. С такъв ентусиазъм пътят на читалището започва през далечната 1889 г. В селото ни пристига учител Дечо Петров от с. Бяла Черква. Негова снимка не е достигнала до нас, но будния му дух минава през годините. По негово предложение с подкрепата на по- будни крушовчани се основава читалище в схлупената „сградичка" на училището в което преподава близо до църквата. Наричат новото читалище „Зора", За председател е избран Никола Христов Попов, а устава е пренесен от родното село на даскъл Дечо. Работата започва с организирането на вечеринки и изнасянето на пиеси.

Живота на младите хора преминава през песните, танците, театъра. Стремежа на новата българска държава да достигне европейските страни я кара да създава нови прогресивни закони свързани с наука. Много българи обръщат поглед към истинска просветна дейност.Сами купуват и даряват книги за общо ползване.
С настъпването на световните събития в началото на ХХ в, в които е въвлечена и България, преминава през три войни останали в историята за национално обединение, читалищната дейност замира. Борбата е за оцеляване, изгубените близки на фронта са засегнали почти всеки дом.
Читалище "Просвета с. КрушовицаМинават няколко години - България започва да се възправя. Съживление има навсякъде. Хората се оглеждат и разбират, че трябва да се продължи.
През1924 година от 21 младежа читалището е възобновено и може би новото му име е символ - „Просвета". За председател е избран новия държавен участъков фелдшер - родом от възрожденският град Самоков, секретар е крушовския учител Минко Минков. Създаден е устав съобразен с новите изисквания „препоръчани от Министерството на Народната просвета". Направени са постъпления пред Управителния съвет на Читалищния съюз в България за приемането му за член.
Липсата на сграда не е пречка. Настоятелството наема помещения срещу заплащане, където гостоприемно ги приемат за репетиции, срещи, вечеринки, представления. При основаването на читалището, комисията по Трудово земеделския съюз му дарява 30 дка земя, но тя е трудна за обработка и има малък наем, за това се обработва на изполица." Читалището има понастоящем 1 шкаф, 4 маси,7 пейки, 3 ламби, 1 звънец и 1 тесла". Но живота тук започва със „самообразоване и културно издигане". Населението е бедно и едва свързва двата края- малко са „пожертвованията". Трудно върви снабдяването с книги и списания- разполага едва с 50 , но въпреки всичко в доклада за 1925 г. четем: "Приход: от членски внос, от вечеринки, от волни пожертвования. Разход: набавяне на инвентар, за абонамент за вестници и списания". През следващата година четем от протокола „доставени даром 68 книги от Народната просвета и 84 от Окръжен читалищен съюз" и първият шкаф с литература скоро вече е факт. Така се поставя началото на библиотеката. Изнасят се сказки, реферати. За талантливите крушовчани театърът е предизикателство. Играят се първата пиеса „Руска" по Иван Вазов следват: „Бащин завет", „Когато самодива залюби", „Ординарци" „Женска вярност", „Боряна" . Обредната зала при читалище "Просвета с. КрушовицаУчастници са Никола Попов, Петко Янкулов, Коста Тодоров, Игнат Спасов. По това време е било немислимо да играят жени за това и женските роли са изпълнявани от мъже. Успехите са различни, но в едно е важно– играят от името на читалището и получените средства са за неговото финансово подпомагане.
Сменят се празниците с делниците. Дългите зимни вечер, събират младите хора на забава, представление, вечеринка. Дори се избира „увеселителна комисия" за подбор на лица, които да четат реферати по различни теми.
Като председатели се сменят: Васил Гюров, Пенко Вътков, Петко Тошков.
След 9 септември 1944 г. времето дава своето отражение, цитирам историческа справка от Денчо Андреев „Крепост на политиката на БКП", но то има и положителни срани.Тук е закупен първия радиоапарат,( телевизията по това време все още я няма),привлечени са много младежи. Усилено се изнасят театрални представления – по 6 на сезон при „ трудни условия в стария салон на училището". Интересно е, че 50% от от дохода на музиката от забавите и от представленията на учителите са в помощ на читалището.
Изпълнение на съставите при читалище "Просвета"На 19.12.1957 г. е докарана киномашина .За кинооператор се обучава младата крушовска снаха Емилия Ангелова и посреща много любители на киното.
През пролетта на 1959 г. жителите на Крушовица решили със собствени сили и с помощ от ТКЗС да построят голяма и красива сграда за читалище. Цялото село се включило кой с каквото може – едни правели тухли, други зидали трети носели ... Работата кипяла и за три години настоящата сграда застанала като гиздава мома в центъра на селото. Председател на настоятелството по това време бил Йото Цветков, председател на съвета Велико Цеков. Като дар била изрисувана сцената от Сава Събев.
Всичко е красиво. Красива е и Симеонка Параскевова завършила институт „за културно- просветни кадри", която подготвя смесена трупа с изяви на общинско и окръжно ниво.
Изпълнение на съставите при читалище "Просвета"Следващите години като председатели на читалището се сменят Истинският Човек - Денчо Андреев, Ангел Димитров, Дачко Генчов, Огнян Василев, Ангел Тошков.
Към читалището успешно функционират духова музика от „мераклии", но „самоуки" музиканти в селото е основана духовата музика с ръководител ученика на Дико Илиев - Нено Димитров от гр. Оряхово, театрална група и танцов състав под ръководството на Симеонка Параскевова, куклен театър с ръководител учителя Цветан Алексиев.
1986 година духовата музика и танцовия състав са с нови ръководители- Петко Гушански и Цветана Илиева. Танцьорите правят много успешни представяния, духовия състав пък получава златна значка през 1987 г в Оряхово. Децата на Крушовица са привлечени от българските народни танци и леля Цеца поема и тях, съпровожда им народен оркестър с ръководител Начко Илиев.
Сформирана е и женска певческа група с ръководител Величка Декова, за политически песни с ръководител Мария Воргова, театрална трупа с Мара Великова- секретар на читалището и библиотекар. Кръжока по приложно изкуство ръководен от Николина Георгиева, който за работата си получава множество грамоти и награди. Отбелязвани са всички християнски и официални празници,
Традиционният събор на селото с песни, танци и веселие, а то ти все хубаво и ти се иска да не свършва.
Изпълнение на съставите при читалище "Просвета"Самодейците- какво ли би било без тях. Най – незабравими и до днес си остават семейство Нада и Йордан Бенови ,Пешка Савчева , Петко Брестенски, Емилия Ангелова ,Неца Ангелова,Ваня Харалампиева, Тони Петров, Маргарита Цекова, Пенка Хирчева ,учителските колективи при ОУ"Христо Ботев" и ОДЗ "Здравец" Крушовица.
Песента "Крушовица- мила и добра" се превърща в химн на селото ни. Вече повече от 10 години звучи песента на всеки празник, като вълнува всеки роден в Крушовица, създадена от Петко Брестенски
Трудностите на преходния период не подминаха и крушовчани, но както казва народа „ по – лесно се срещат трудностите с песен" и „песен и за добро и за лошо", живота в селото не замря, не замря и читалището. Обновената читалищна сграда отново е гиздавата мома, но вече с нова премяна- PVC дограма, красиви пердета, подновена сцена, ново обурудване за библиотеката и за Малкия салон,
Гиздава ни е тя момата, гиздава и наперена и има защо.
Да ни е честит 110 годишния юбилей!

 

 

 
Банер
Този сайт е реализиран по проект "Разбираема администрация в диалог с гражданите и бизнеса за прозрачно управление" чрез Оперативна програма "Административен капацитет"